* * *
Здравей, Любов!
Навън е зима. Прозорецът ми зее. Не вали. Не знам къде съм..., още ли ме има..., но все едно... Кажи ми как си ти.
На мен ми е студено. (Не, не плача. Дори да плача... си е насаме.) Навън е здрач. Изгубвам се във здрача. А ти, Любов, къде ли си... Къде...
Да, трудно ми е - лесно нараняваш. За себе си не знам - кажи ми ти! Разбрах, Любов, че другаде оставаш - дано да продължиш и да летиш...
Защото те обичам. И те искам. Но искам също Ти да си добре. (Да, знам какво е. Сигурно ми стиска, но няма как това да разбереш.)
Кажи, Любов, защо така е празно... (В прозореца е цялата Луна.) Зараза си, Любов. Зараза. Не знам дали крещя или мълча...
А някак е изпразнено и нямо. (Изплаках ли годините си аз...) Защо, Любов, си толкова измамна!? Аз вярвам в мълчаливата ти страст.
Усещам я от километри разстояние. Защо мълчиш? Не знам. Ти знаеш ли, кажи!? Наказваш ме със своето мълчание. И искаш да ме няма ли...? Кажи...!

и тъжно !

:) Здравей! Нека ти е светло в душата...

И в тъгата има красота . . .
И картинката си я бива ...

Благодаря, chinaware!
Снимката е от нета, но не знам кой е авторът.
Хубав и усмихнат ден! :)