Ще се науча да живея

без теб...

без себе си...

без нея...

Тя в същността ми е пропита

и вече може би не пита,

и вече може би не иска,

а просто тихо се раздава...

Ще бъде жива и ще дава,

докато и на теб ти стиска

да вземаш и да ми прощаваш...