Нощ

   Отвява ме нанякъде нощта,

прегърнала ме в топлата си риза.

За миг отекват в черното наблизо

забързаните стъпки на страха.

А аз потъвам в тъмната ъ пазва

с надеждата да срещна светлина -

макар искрица, трепнеща едва,

която пътя да показва.