* * *

                       На Веси

Когато някога порасна,

дали ще има светлина;

дали Луната ще е ясна;

дали ще мога да чета.

Дали ще пее тротоарът

под капките на летен дъжд;

дали ще тича по сандали

порасналият малък мъж,

със който двамата се ровим

във пясъка и пепелта

и не долавяме тревогите,

и не познаваме скръбта,

която тича по очите

на наш"те майки и бащи,

загрижени като орлите,

но над "безгрижните" игри...