Постинг
27.05.2012 13:12 -
ПРЕГРЪДКА
Подгизнал до кости, с усмивка, щастлив
на прага ме гушваш желан и красив.
Със миглите даваш ми мокри целувки.
Задъхан дъхът ти топи се в милувка.
И мокър, и топъл притискаш ме силно.
И нежност от теб вали в изобилие.
Очите ти искат, говорят, привличат.
Дъждът и по мен започва да тича.
И хукваме с тебе през локвите сини.
В смеха ни се скриват трийсет години.
И ето отново сме десетгодишни
с големи мечти, без мисли излишни.
Забравили време, душите ни влюбени
раждат мига, от нас се отскубват,
политат, обичат, за друго нехаят
и живи са още, щом още мечтаят.
Надежда МАРИНОВА
фото: Интернет
