Обичам те, ....!
      Толкова много ми липсваш, че чак ме боли. Искам просто да те видя. Поне за миг.
       Не знам дали цял живот ще те чакам. Това зависи от теб. Но ако имам и друг живот, знам, че пак ще чакам теб, ще те търся сред хората, ще те намеря и ако трябва пак ще те чакам. Не искам да насилвам нещата между нас. Не те карам да бързаш. Вземи правилното за себе си решение. Знаеш какво чувствам към теб, какво искам... Може би знаеш повече отколкото трябва или може би го научи по-рано отколкото трябваше да го научиш. Знам, че няма да съжалявам за това. Няма да съжалявам за каквото и да е свързано с теб.
      Просто ми липсва точно твоето присъствие, точно твоята нежност, точно твоята обич. Просто ми липсваш ТИ.
       Бъди с мен. Обичай ме.
       Това ми стига.

30 юли 1996 г.
..........................................................................................................................
      П.П. След толкова години все още ми звучи... някак мило, може би носталгично. Тогава Той ми казваше, че любовта е до време. Дали защото не е споделял силата на чувствата ми или от опит... не знам. Но сега, когато пожелавам: "Обичай и бъди обичан/а!", често добавям и: "Желая ти взаимност в чувствата!". Обичам да обичам! Искам да обичам! Но искам и да знам от личен опит какво значи да няма разминаване във времето...  (Дали съществува някъде...)

Красиво е написано и силно.

Благодаря!
А дали съществува някъде...?

Дали......... :)

...... :) Не знам.