* * *

 

Отминава животът ми бързо и леко...

Как ми писна от тази необрасла пътека!

И къде са тръните... и бабуните... тръпката -

да се драскам, да ставам, да долавям във стъпките

своя порив и хъс, и кръвта си във вените;

да изгаря ме погледът ти и потъва във мене;

да усещам в сърцето си пулса бесен на времето

и попивам със порите дързостта си невременна;

да вървя, да пробивам и с посока да тичам -

да живея, да бъда и да знам, че

                                                      обичам...

Дано да е временно настроение!)))

Може би винаги е моментно... чувство, настроение, усещане. Навярно самите моментите продължават с различен отрязък във времето. :)