Първолаци

Пред прага на училището плахо
пристъпвате с букетчета в ръце...
Да знаете как само ви завиждам -
за тръпката във всяко личице.

Завиждам ви за чантата, буквара,
за кратките учебни часове,
за трепетите, гдето ви изгарят,
надеждата, която ви зове.

Завиждам ви за сладките въпроси
в невинните и питащи очи,
за чистата наивност, гдето носите,
която мило нежно ви личи...