Постинг
29.08.2010 11:33 -
Обич

Обич
Във спомена на детството ми бяло
изплува образ на жена,
която нежно, нежно ми е пяла
преди отново да заспя...
Във спомена на детството ми бяло
изплува образът на мъж -
той смее се със мене и играе,
смехът ни носи се надлъж.
Във спомена на детството ми бяло
изплува образ на момче -
на улицата то ме защитава,
макар че още е дете.
Къде остана детството ми бяло...
Къде изчезна изведнъж...
Защо сега така ме натъжава
прохладният навънка дъжд...
ни спохожда цял живот...
Поздрави за хубавото стихотворение!
:))
цитирайПоздрави за хубавото стихотворение!
:))
Благодаря! :)
Хубава седмица!
цитирайХубава седмица!
Спомени от детството - толкова скъпи!!! Много ми хареса!:)))
цитирайБлагодаря! Радвам се, че ти е харесало! :)
цитирайСпомените от детството са най-мили! Поздрав за стиха!:)
цитирай Да... навярно е така, kometapg!
Поздрав и от мен! :)
цитирайПоздрав и от мен! :)
MNOOOGO HUBAVO...BRAVO!!
цитирай