Във спомена на детството ми бяло

изплува образ на жена,

която нежно, нежно ми е пяла

преди отново да заспя...

Във спомена на детството ми бяло

изплува образът на мъж -

той смее се със мене и играе,

смехът ни носи се надлъж.

Във спомена на детството ми бяло

изплува образ на момче -

на улицата то ме защитава,

макар че още е дете.

Къде остана детството ми бяло...

Къде изчезна изведнъж...

Защо сега така ме натъжава

прохладният навънка дъжд...