* * *
Усмихнато събуждане.
На прозореца - лалета.
Жълти и червени.
Слънцето
оранжево наднича през тях
и
гъделичка миглите ти.
Усетил погледа ми, 
се усмихваш...
Поглеждаш ме...
...И ме няма...

:)След това се събужда, и те вижда:)
:)

с жълти желания, превръщаш се в оранжева милувка, безплътен дъх.
Нежно към сенсуално стихотворение:).

Супер е !

Не всеки разбира от поезия,(без някой да се обижда)така че коментари всякакви...

Здравей, vostroto! Благодаря, че намина! Хубава седмица ти желая! :) ;)

Горещо!!! :)

Радвам се, че ти е дало нещо... :)

Да, така е... Аз също не разбирам от поезия, просто... при мен е усет, интуиция или както си го разбираш го наречи. С това не идва края на света. Нали... ;)