Люляци

Лилави усмивки в стъклото ми трепкат
и искат да влязат във стаята с смях.
Почукват. Закачат се. Бавно открехват
прозореца. Литва към мен аромат.

С лилава песен усмихват ми утрото,
лилави мисли във мене роят
и чувствам се лека - лилаво влюбена,
унесена в бяло-лилава вълна.

И нежното топло лилаво събуждане
пренася ми мислите тайно при теб -
желано вписвам те в моя унес
под мойто уханно лилаво небе...

Лилаво- ухаеща любовта те прегръща! Прекрасен стих! Браво,Nmg!

Благодаря! :) Прегръдка и за теб!

Bi bilo pravilno--- v stayata sas smyah. Po-lesno se proiznasya. Sorry.
Inache e hubavo stihche.

Да, би било... В поезията е допустимо. Ако е "сЪС смях", се променя стъпката и се губи ритъмът. Поне аз го усещам така. :)