След тридесет и шест

Предмети в сиво.

                           И коричка хляб,

изхвърлена до кофите със смет.

Намръзнал старец, сух и слаб,

я взе с треперещи ръце.

И стиснал я в юмрука си корав,

потъна в извехтелия му джоб.

А погледът му плахо от земята

се вдигна и огледа се наоколо.

... И срещна ме...

                        И бързо го извърна.

Сълзите ми в очите му преляха.

Назад пристъпи, бавно се обърна.

И тръгна...

                   Някъде.

                                 Нататък.

"Татко" - гласът ми запрепуска в мене,

а той се спря - нима съм го изрекъл.

Догоних го:

                  - Ний вече сме големи...

- Но аз съм стар - отвърна ми...

                                                 човекът.