Импресия - 2

 
Дъждът рисува по паважа -

листът му е огромен, чист -

и иска нещо да ми каже

със тропота по своя лист.

Калинки със усмивки-точки

ми нарисува първо той.

Под кестените сухи плочки

ги приютяват. В миг порой

опитва се да ги прогони -

отлитат бързичко - за миг

и под разплаканите клони

отеква глухо "шляп", "цоп", "цвик".

Минават хора, невидели

калинките на моя дъжд -

долитнали и отлетели,

тъй както него... - изведнъж...

                       (из "Дъждовни импресии")