* * *

              
              На сина ми

   Уморен от скитане се връщаш,

   а в очите ти жарава.

   На вратата ме прегръщаш -

   сякаш слънцето запява.

   От очите ти въпроси

   ме връхлитат кат` лавина -

   всеки отговор ми носи -

   ти порасна за година.

   Влюбен. С своето момиче

   скитате с усмивки бели.

   Детството ти ли изтича,

   песните ли в теб са спрели

щом за тебе от комина

дим рисува сърчица.

Преминавайки през мене,

хлопваш своята врата.

Потопен във любовта си,

с отмалели колене,

те усещам да порастваш,

мое влюбено момче...