Затваряй очи...!

Тази нощ ще попазя съня ти.

Не,

че в мене горчи,

но светът е накъсан.

Хайде...

просто поспи!

Тъй за миг ще погледам...

Твойте резки черти

ще заключа във себе си.

Ще се връщам, когато

не допускаш присъствие.

Ще претичвам през лятото,

щом от него отсъстваш.

Ще се гмурвам в очите ти.

(Как докосват сърцето ми...!)

Не ми сваляй звезди.

Те са там, за да светят.

Просто спри се в мига.

Погледни ме. До теб съм.

Път е мойта ръка

и отключва вълшебства.

Ако искаш, тръгни.

Той не почва в съня ти.

И покрит е с бодли -

дращят, спъват и късат.

Аз по него вървя -

просто вярвам, че мога.

Преоткривам света

с Прометейския огън.