на Веселина

Слънчевото зайче ведро ми намигна.

Скочи във кревата - бързо се надигна;

хукна по тавана, разлюля пердето,

в миг кълбо направи - близна ми лицето.

Стрелнах го със поглед - скрито зад вратата -

слънчево момиче с лято във косата.

Хитричко надничат двете му маслинки.

Колко си ми сладка, малка Веселинке!