* * *

                       На Коки

Когато вече няма да ме има,

то пак ще има слънце и луна;

и пак ще се редуват лято, есен, зима,

а пролетта ще пръска нова светлина...

 

Когато вече няма да ме има,

от мен ще ти остане любовта,

и добрината, и надеждата, и името,

духа и силата на мисълта.

 

Когато вече няма да ме има,

във някой февруарски ден

ме разпилей във бялото на зимата...

и не бери цветя за мен.

 

Когато вече няма да ме има

и с моите криле си окрилен,

преоткривай във света незримото...

Бъди добър! И не плачи за мен.

Бог с теб!
Да те пази винаги!

Толкова е истинско... и трогващо!

Когато вече няма да ме има,

от мен ще ти остане любовта,

и добрината, и надеждата, и името,

духа и силата на мисълта.

Благодаря! Радвам се, че ти е харесало!

Като майчин завЕт ми звучи...

Благодаря!

Благодаря!
...да, към сина ми е.