* * * (За любовта и свободата)

"Защо ме откъсна...!? И накъде ме носиш? Кой ще ме обича сега?"

Вятърът издигаше листенцето, усмихваше се и му показваше своя свят...

"Ти обичаш ли ме?" - питаше то къщите, минавайки покрай тях. - "А ти?" (Дърветата ръкомахаха големи и страшни.) "Защо ме откъсна... Големият свят е толкова... голям!" - едва не се разплака, изгубило уюта на своето цвете.

Изведнъж се спря на нещо мокро. Малки пръстчета го изтриха с една сълза, две питащи очи го погледнаха тъжно и преди да успее да помоли: "Обичай ме...", вятърът отново го грабна и полетяха...

И когато това светло нежно листенце кацне на теб, усмихни се, кажи му, че го обичаш и го пусни... да лети...

P.S.   А ти... обичаш ли ме...!?

Обичай ме... моля те...